Комплексът „Хатуние“ — подаръкът на майката на Баязид II в сърцето на Тока
В центъра на провинциалния град Токаджи, на площад Мейдан, се издига архитектурен ансамбъл, зад който се крие лична история: Комплексът Хатуние (Hatuniye Külliyesi, Hatuniye Camii) е построен по заповед на османския султан Баязид II през 1485 г. в чест на майка му Гюлбахар Хатун. Кюлие — ислямски религиозен комплекс, включващ джамия, имарет (благотворителна кухня) и медресе — е бил един от инструментите, с които османците превръщали завладените земи в обитаеми градове. Комплексът Хатуние е един от най-добрите примери за тази практика в Токате: стени от дялан камък, портал със селджукски сталактити, врати от резбовано дърво в техниката кунде-кари. Днес джамията функционира, медресето е отворено за посещения, а целият ансамбъл се счита за най-красивия османски паметник в града.
История и произход на комплекса „Хатуние“
Гюлбахар Хатун — майка на Баязид II, паметта за която е увековечена в името на този комплекс. „Хатуние“ буквално означава „женски“, „майчински“ — това е постоянна османска традиция: да се строят кулии в чест на майките и съпругите на владетелите. По същия начин, както в Истанбул съществува джамията „Валиде“, в Токат е било решено да се създаде паметник на Гюлбахар Хатун — достоен за нейния статус и благочестие. Строителството е приключило през 1485 г. и оттогава комплексът носи името на майката на султана.
Токат през XV век е бил важен административен център на Анадола, разположен на търговския път от Константинопол към Персия. В града вече са съществували няколко селджукски и ранни османски постройки, а новият кулие се вписва в вече оформената градска среда — но се отличава с мащаба и качеството на изпълнението си. Баязид II е известен като владетел с изтънчен художествен вкус: по времето му се строи много в цялата Османска империя, а комплексът в Токат е свидетелство за тази политика на монументално строителство в периферията.
В състава на кулията влизаха джамия, имарет и медресе. Имаретът в османския градски комплекс не е просто кухня: това е институция за раздаване на безплатна храна на бедняци, пътници и студенти от медресето. Медресето е учебно заведение, където се преподаваше ислямско право и богословие. Цялата тази триада създаваше около джамията жива социална инфраструктура, която привличаше хората и укрепваше връзката на жителите с османската власт. Днес имаретът не функционира, но медресето е отворено за посетители, а джамията работи като действащ молитвен дом.
Архитектура и какво да се види
Хатуние Джамия е завършен архитектурен организъм, в който всеки елемент носи смисъл. Сградата е построена от дялан варовик, а куполът над централната зала е изложен от тухли — характерно разделение на материалите, типично за анатолийската османска архитектура от XV век.
Портал и дървени врати
Главният вход е украсен с мраморен портал в селджукски стил — с дълбоки мукарнаси (сталактити). Тази форма на декора е дошла в османската архитектура от селджукските медресета и джамии; Токат, който е бил на пътя на селджукското влияние, е запазил тази традиция до края на XV век. Над дървените врати, изработени в техниката „кюнде-кари“ – „плетено дърво“, геометричен орнамент от дървени пръчки, съединени без лепило – се чете арабски надпис-хадис, изпълнен в жълто-черна мраморна рамка. Смисълът на надписа: „Побързайте с молитвата, докато не е изтекло времето, и с покаянието, докато не е настъпила смъртта“ — наставление, отправено към всеки влизащ.
Главната зала и системата от куполи
Централното пространство на джамията е квадратно в план; куполът над него почива върху барабан с дванадесет грани. От двете страни на централната зала са пристроени две допълнителни квадратни помещения, всяко със собствен купол върху призматични преходни елементи — пандантиви. Пред входа се намира петкуполният сон джемаат ери (портик за последните редици молещи се), поддържан от шест колони. Стените са прорязани от три реда двойни прозорци: те пропускат в залата щедра дневна светлина, която придава на белия камък и мазилката особена чистота. На северната стена над входа е разположен мюезин махфили — затворена ложа за мюезина.
Михраб, минбар и калем-ишлери
Михрабът е изработен от мрамор във формата на полуцилиндър с колони от двете страни; върху него са изработени релефни орнаменти. Дървеният минбер, за съжаление, е бил покрит с маслена боя по време на един от ремонтите и е загубил първоначалната красота на дървото. По стените са се запазили оригиналните калем-ишлери — декоративна живопис с мастило и четка, типична за османските интериори от края на XV — началото на XVI век.
Минарет и шадирван
Към северозападния ъгъл на джамията се прилепя минарет: неговата осмоъгълна основа преминава в многоъгълна кула с един шерефе (балкон). В двора се намира оригиналният дървен шадирван — фонтан за ритуално измиване преди молитва. Той има осмоъгълна форма с осем сектора, покрит с керемиден покрив с остри конични завършвания; шадирванът е построен по-късно от основната сграда и се счита за неоригинален, но типичен елемент на ансамбъла.
Интересни факти и легенди
- Комплексът е построен „в чест на майката“ на управляващия султан – това е била утвърдена османска традиция; подобни постройки съществуват в Истанбул (джамията Валиде), Бурса и други градове.
- Надписът върху мраморната рамка над входните врати съдържа хадис за молитвата и покаянието; същият текст е изписан на няколко места в интериора: върху вратите, в прозоречните откоси и до михраба — като постоянно напомняне за молещите се.
- Дървените врати на джамията са изработени в техниката кунде-кари (kundekâri): геометричен орнамент от дървени пръчки, съединени без лепило и пирони — форма на ислямското декоративно-приложно изкуство, изискваща най-висока прецизност от дърводелеца.
- Вътре в джамията са запазени оригинални стенописи (калем-ишлери); това са едни от малкото непокътнати образци на подобни орнаменти от XV век в целия Черноморски регион.
- Строителството приключи през 1485 г. — точно по времето, когато Баязид II активно строише из цяла Анадола, стремейки се да затвърди османската власт в градовете чрез архитектурни жестове, насочени към паметта на предците.
Как да стигнете
Токат се намира в Черноморския регион на Турция, на около 105 км югозападно от Самсун и на 200 км северно от Сивас. Най-близкото летище е Токат Йълдъз (TJK), до което има вътрешни полети от Истанбул и Анкара. От летището до центъра на града се стига за около 10 минути с такси. Алтернативен вариант е летище Самсун Чаршамба (SZF) с по-голям избор от полети и автобусна връзка до Токат, която отнема около 1,5 часа.
Hatuniye Camii се намира в квартал Meydan в самия център на Токат, точно до главния градски площад. Пеша от автогарата (otogar) — около 20 минути. От всяка централна точка на града до джамията — 5–10 минути пеша. Ориентир – площад Meydan Meydanı и Часовниковата кула на Токата. Джамията е отворена всеки ден; туристите могат да я посещават в паузите между намазите. Медресето на комплекса е достъпно за самостоятелно разглеждане.
Съвети за пътуващите
За посещение на Hatuniye Camii важат стандартните правила за джамиите в Турция: обувките се събуват на входа, раменете и коленете се покриват, жените трябва да носят шал. Шаловете обикновено се раздават безплатно на входа. Най-доброто време за разглеждане на интериора е сутрин в делничните дни, когато няма намаз и има малко посетители. По това време в залата цари спокойна полумрак, пронизана от лъчи светлина през двойните прозорци — атмосфера, която добре предава духа на молитвеното пространство от епохата на Османската империя.
За разглеждане на самата джамия, портала и двора са достатъчни 40–60 минути. Медресето се разглежда за още 20–30 минути. Токат е малък и уютен град, където основните забележителности са съсредоточени в историческия център. В близост до Хатуние Джамия се намират: Токат Музеи (Музеят на Токат), джамията Гарибдеде, Ататюрк еви (Къщата на Ататюрк) и медресето Гьок Медресе. За една сутрин можете да обиколите всички тези места пеша, без да се налага да ползвате транспорт.
Токат е известен със своето лозарство и тъкачество на шалове – традиционни занаяти в региона. На местния пазар си струва да си купите сушени грозде и да опитате кебап-е токатлы (Tokat kebabı) – ястие с репутацията на регионален хит. В града има няколко уютни семейни хотела. Хатуние джомплекс е паметник, където архитектурната прецизност от XV век съжителства с живия религиозен ритъм на XXI век; дойдете с отворено съзнание и ще видите и двете страни едновременно.