Джамия „Хатуние“ (Hatuniye Camii) в Токате: кулията на Баязид II

Комплексът „Хатуние“ — подаръкът на майката на Баязид II в сърцето на Тока

В центъра на провинциалния град Токаджи, на площад Мейдан, се издига архитектурен ансамбъл, зад който се крие лична история: Комплексът Хатуние (Hatuniye Külliyesi, Hatuniye Camii) е построен по заповед на османския султан Баязид II през 1485 г. в чест на майка му Гюлбахар Хатун. Кюлие — ислямски религиозен комплекс, включващ джамия, имарет (благотворителна кухня) и медресе — е бил един от инструментите, с които османците превръщали завладените земи в обитаеми градове. Комплексът Хатуние е един от най-добрите примери за тази практика в Токате: стени от дялан камък, портал със селджукски сталактити, врати от резбовано дърво в техниката кунде-кари. Днес джамията функционира, медресето е отворено за посещения, а целият ансамбъл се счита за най-красивия османски паметник в града.

История и произход на комплекса „Хатуние“

Гюлбахар Хатун — майка на Баязид II, паметта за която е увековечена в името на този комплекс. „Хатуние“ буквално означава „женски“, „майчински“ — това е постоянна османска традиция: да се строят кулии в чест на майките и съпругите на владетелите. По същия начин, както в Истанбул съществува джамията „Валиде“, в Токат е било решено да се създаде паметник на Гюлбахар Хатун — достоен за нейния статус и благочестие. Строителството е приключило през 1485 г. и оттогава комплексът носи името на майката на султана.

Токат през XV век е бил важен административен център на Анадола, разположен на търговския път от Константинопол към Персия. В града вече са съществували няколко селджукски и ранни османски постройки, а новият кулие се вписва в вече оформената градска среда — но се отличава с мащаба и качеството на изпълнението си. Баязид II е известен като владетел с изтънчен художествен вкус: по времето му се строи много в цялата Османска империя, а комплексът в Токат е свидетелство за тази политика на монументално строителство в периферията.

В състава на кулията влизаха джамия, имарет и медресе. Имаретът в османския градски комплекс не е просто кухня: това е институция за раздаване на безплатна храна на бедняци, пътници и студенти от медресето. Медресето е учебно заведение, където се преподаваше ислямско право и богословие. Цялата тази триада създаваше около джамията жива социална инфраструктура, която привличаше хората и укрепваше връзката на жителите с османската власт. Днес имаретът не функционира, но медресето е отворено за посетители, а джамията работи като действащ молитвен дом.

Архитектура и какво да се види

Хатуние Джамия е завършен архитектурен организъм, в който всеки елемент носи смисъл. Сградата е построена от дялан варовик, а куполът над централната зала е изложен от тухли — характерно разделение на материалите, типично за анатолийската османска архитектура от XV век.

Портал и дървени врати

Главният вход е украсен с мраморен портал в селджукски стил — с дълбоки мукарнаси (сталактити). Тази форма на декора е дошла в османската архитектура от селджукските медресета и джамии; Токат, който е бил на пътя на селджукското влияние, е запазил тази традиция до края на XV век. Над дървените врати, изработени в техниката „кюнде-кари“ – „плетено дърво“, геометричен орнамент от дървени пръчки, съединени без лепило – се чете арабски надпис-хадис, изпълнен в жълто-черна мраморна рамка. Смисълът на надписа: „Побързайте с молитвата, докато не е изтекло времето, и с покаянието, докато не е настъпила смъртта“ — наставление, отправено към всеки влизащ.

Главната зала и системата от куполи

Централното пространство на джамията е квадратно в план; куполът над него почива върху барабан с дванадесет грани. От двете страни на централната зала са пристроени две допълнителни квадратни помещения, всяко със собствен купол върху призматични преходни елементи — пандантиви. Пред входа се намира петкуполният сон джемаат ери (портик за последните редици молещи се), поддържан от шест колони. Стените са прорязани от три реда двойни прозорци: те пропускат в залата щедра дневна светлина, която придава на белия камък и мазилката особена чистота. На северната стена над входа е разположен мюезин махфили — затворена ложа за мюезина.

Михраб, минбар и калем-ишлери

Михрабът е изработен от мрамор във формата на полуцилиндър с колони от двете страни; върху него са изработени релефни орнаменти. Дървеният минбер, за съжаление, е бил покрит с маслена боя по време на един от ремонтите и е загубил първоначалната красота на дървото. По стените са се запазили оригиналните калем-ишлери — декоративна живопис с мастило и четка, типична за османските интериори от края на XV — началото на XVI век.

Минарет и шадирван

Към северозападния ъгъл на джамията се прилепя минарет: неговата осмоъгълна основа преминава в многоъгълна кула с един шерефе (балкон). В двора се намира оригиналният дървен шадирван — фонтан за ритуално измиване преди молитва. Той има осмоъгълна форма с осем сектора, покрит с керемиден покрив с остри конични завършвания; шадирванът е построен по-късно от основната сграда и се счита за неоригинален, но типичен елемент на ансамбъла.

Интересни факти и легенди

  • Комплексът е построен „в чест на майката“ на управляващия султан – това е била утвърдена османска традиция; подобни постройки съществуват в Истанбул (джамията Валиде), Бурса и други градове.
  • Надписът върху мраморната рамка над входните врати съдържа хадис за молитвата и покаянието; същият текст е изписан на няколко места в интериора: върху вратите, в прозоречните откоси и до михраба — като постоянно напомняне за молещите се.
  • Дървените врати на джамията са изработени в техниката кунде-кари (kundekâri): геометричен орнамент от дървени пръчки, съединени без лепило и пирони — форма на ислямското декоративно-приложно изкуство, изискваща най-висока прецизност от дърводелеца.
  • Вътре в джамията са запазени оригинални стенописи (калем-ишлери); това са едни от малкото непокътнати образци на подобни орнаменти от XV век в целия Черноморски регион.
  • Строителството приключи през 1485 г. — точно по времето, когато Баязид II активно строише из цяла Анадола, стремейки се да затвърди османската власт в градовете чрез архитектурни жестове, насочени към паметта на предците.

Как да стигнете

Токат се намира в Черноморския регион на Турция, на около 105 км югозападно от Самсун и на 200 км северно от Сивас. Най-близкото летище е Токат Йълдъз (TJK), до което има вътрешни полети от Истанбул и Анкара. От летището до центъра на града се стига за около 10 минути с такси. Алтернативен вариант е летище Самсун Чаршамба (SZF) с по-голям избор от полети и автобусна връзка до Токат, която отнема около 1,5 часа.

Hatuniye Camii се намира в квартал Meydan в самия център на Токат, точно до главния градски площад. Пеша от автогарата (otogar) — около 20 минути. От всяка централна точка на града до джамията — 5–10 минути пеша. Ориентир – площад Meydan Meydanı и Часовниковата кула на Токата. Джамията е отворена всеки ден; туристите могат да я посещават в паузите между намазите. Медресето на комплекса е достъпно за самостоятелно разглеждане.

Съвети за пътуващите

За посещение на Hatuniye Camii важат стандартните правила за джамиите в Турция: обувките се събуват на входа, раменете и коленете се покриват, жените трябва да носят шал. Шаловете обикновено се раздават безплатно на входа. Най-доброто време за разглеждане на интериора е сутрин в делничните дни, когато няма намаз и има малко посетители. По това време в залата цари спокойна полумрак, пронизана от лъчи светлина през двойните прозорци — атмосфера, която добре предава духа на молитвеното пространство от епохата на Османската империя.

За разглеждане на самата джамия, портала и двора са достатъчни 40–60 минути. Медресето се разглежда за още 20–30 минути. Токат е малък и уютен град, където основните забележителности са съсредоточени в историческия център. В близост до Хатуние Джамия се намират: Токат Музеи (Музеят на Токат), джамията Гарибдеде, Ататюрк еви (Къщата на Ататюрк) и медресето Гьок Медресе. За една сутрин можете да обиколите всички тези места пеша, без да се налага да ползвате транспорт.

Токат е известен със своето лозарство и тъкачество на шалове – традиционни занаяти в региона. На местния пазар си струва да си купите сушени грозде и да опитате кебап-е токатлы (Tokat kebabı) – ястие с репутацията на регионален хит. В града има няколко уютни семейни хотела. Хатуние джомплекс е паметник, където архитектурната прецизност от XV век съжителства с живия религиозен ритъм на XXI век; дойдете с отворено съзнание и ще видите и двете страни едновременно.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Джамия „Хатуние“ (Hatuniye Camii) в Токате: кулията на Баязид II Отговори на често задавани въпроси за Джамия „Хатуние“ (Hatuniye Camii) в Токате: кулията на Баязид II. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Комплексът е построен по заповед на османския султан Баязид II през 1485 г. в чест на майка му Гюлбахар Хатун. Думата „хатуние“ буквално означава „женски“ или „майчин“ — това е отражение на утвърдената османска традиция да се строят килии в памет на майките и съпругите на владетелите. Подобни паметници съществуват в Истанбул, Бурса и други градове на империята.
Кюлие е ислямски религиозен комплекс, обединяващ няколко функционални сгради около джамията. В състава на Хатунийе Кюллиеси влизаха джамия, медресе (учебно заведение за изучаване на ислямското право и богословие) и имарет — благотворителна кухня, където безплатно се хранеха бедни, пътници и студенти. Днес джамията функционира, медресето е отворено за посетители, а имаретът не функционира.
Кюнде-кари (kundekâri) е традиционна ислямска техника в дърводелското изкуство, при която геометричният орнамент се сглобява от отделни дървени летви без използване на лепило и пирони. Тя изисква изключителна прецизност. В Хатуние Джамия с тази техника са изработени дървените врати на главния вход, които се считат за един от основните художествени елементи на паметника.
Над дървените врати, в жълто-черна мраморна рамка, е издълбан арабски надпис-хадис: „Побързайте с молитвата, докато не е изтекло времето, и с покаянието, докато не е настъпила смъртта“. Същият текст се повтаря на няколко места в интериора – върху вратите, в прозоречните откоси и до михраба – като постоянно напомняне за всеки, който влиза.
Джамията се отличава с няколко характерни елемента: мраморен портал с дълбоки мукарнаси (сталактити) в селджукски стил, триетажни двойни прозорци, които пропускат в залата изобилна дневна светлина, оригинални стенописи каллем-ишлери от XV век — едни от малкото непокътнати образци в Черноморския регион. Куполът над централната зала почива върху дванадесетигранен барабан, а пред входа е разположен петкуполен портик „сон джемаат ери“ върху шест колони.
Входът в действащата джамия е безплатен — както и в повечето джамии в Турция. Медресето в комплекса също е отворено за самостоятелно разглеждане. Препоръчително е да се уточнят условията за достъп до медресето на място, тъй като работното време може да се променя.
В сила са стандартните правила за посещение на турските джамии: обувките се събуват на входа, раменете и коленете трябва да са покрити, а жените трябва да покрият главите си с кърпа. Кърпите обикновено се раздават безплатно на входа. Туристите се допускат в паузите между петте ежедневни намаза — по време на молитвата достъпът е временно ограничен.
Най-подходящото време е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври): времето е приятно, има по-малко туристи, а температурата е подходяща за разходка из историческия център. През лятото в Токат е горещо. Посещението на вътрешността на джамията е най-добре да се планира за сутрешните часове в делничните дни — тихо е, няма намаз и има малко посетители, а светлината през двойните прозорци е най-изразителна.
На пешеходно разстояние от джамията Хатуние се намират: Музеят на Токат, джамията Гарибдеде, къщата на Ататюрк и Гьок Медресе. Всички тези забележителности са съсредоточени в историческия център на града — могат да бъдат обиколени за едно сутрин, без да се ползва транспорт. За ориентир служат главният площад Мейдан и Часовата кула на Токат.
Токат е известен с традиционното лозарство и тъкачеството на платове — уникални занаяти в региона. На местния пазар си струва да си купите сушени гроздови зърна. Сред кулинарните специалитети е „Токат кебап“ (кебап-е токатлы) — ястие, което се радва на репутацията на регионален хит и което си струва да опитате във всеки един от местните ресторанти.
Най-близкият летище е Токат Йълдъз (TJK), до което се извършват вътрешни полети от Истанбул и Анкара. От летището до центъра на града се стига за около 10 минути с такси. Алтернатива е летище Самсун Чаршамба (SZF) с по-широка мрежа от маршрути: оттам до Токат се стига за около 1,5 часа с автобус. Самсун се намира на около 105 км от Токат.
Ръководство за потребителя — Джамия „Хатуние“ (Hatuniye Camii) в Токате: кулията на Баязид II Ръководство за потребителя на Джамия „Хатуние“ (Hatuniye Camii) в Токате: кулията на Баязид II с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Определете маршрута си предварително. Ако летите от Истанбул или Анкара, проверете полетите до летище „Токат Йълдъз“ (TJK) — това е най-бързият вариант. Ако няма директни полети или те са скъпи, удобна алтернатива е летище „Самсун Чаршамба“ (SZF), откъдето можете да стигнете до Токат с автобус за около 1,5 часа. Освен това Токат е свързан с автобусни линии с големите градове в Турция — Анкара, Самсун, Сивас.
От летище „Токат Йълдъз“ до центъра се стига за около 10 минути с такси. От автогарата (отogar) до историческия център се стига за около 20 минути пеша или за няколко минути с такси. Ориентирайте се по площад „Мейдан Мейдани“ и Часовата кула на Токат — те служат като основна отправна точка за целия исторически квартал.
Джамията „Хатуние“ се намира точно на главния площад в Токата — не е трудно да я откриете: джамията се вижда добре от площада и е отбелязана на картите. От всяка централна точка на града до комплекса се стига за 5–10 минути пеша. Обърнете внимание на мраморния портал със селджукски мукарнаси и дървените резбовани врати — това е главният фасад на джамията.
Преди да влезете, събуйте си обувките и ги оставете на стойката до прага. Уверете се, че раменете и коленете ви са покрити. Ако нямате шал, можете да вземете такъв безплатно на входа. Попитайте пазача дали в близко бъдеще се предвижда намаз – по време на молитвата обиколките за туристи временно се преустановяват. Най-доброто време за тиха обиколка е сутринта в делничните дни.
След като влезете вътре, обърнете внимание на няколко детайла: релефният мраморен михраб с колони, оригиналните стенописи „калем-ишлери“ по стените — едни от малкото запазени образци от XV век в Черноморския регион. Обърнете внимание на дванадесетичния барабан на купола и триредовите двойни прозорци, които създават характерна игра на светлината. Повтарящите се надписи-хадиси над вратите, в откосите на прозорците и при михраба — част от единен декоративен и смислов замисъл. За разглеждане на джамията са достатъчни 40–60 минути.
След джамията преминете към медресето — то е отворено за самостоятелно разглеждане и ще ви отнеме още 20–30 минути. Медресето е било учебно заведение по ислямско право и богословие, а заедно с имарета и джамията е съставлявало пълноценна социална инфраструктура на килията. Разгледайте двора и архитектурните детайли на сградата — те допълват общото впечатление от ансамбъла.
Джамията Хатуние се намира в сърцето на историческите забележителности — всички те са на пешеходно разстояние. Маршрут за една сутрин: Музеят на Токат, джамията Гарибдеде, къщата на Ататюрк и джамията Гьок. Завършете разходката на местния пазар: опитайте Токат кебап и си купете сушени грозде – традиционен сувенир от региона. За този маршрут не е необходим транспорт.